РОДЕН  КРАЙ

Далеко, в планината съм родена

във малък дом край пенеста река.

Там погледът ти губи се в зелено

и будиш се окъпан от роса…

Откърмиха ме честни балканджии,

люляха ме мазолести ръце…

Дали с омайни билки ме повиваха,

че там остана моето сърце?

И досега насън кавали чувам

и се надпяват славейче и кос,

и още из усоите лудувам,

и оня вятър често ми е гост.

И досега какъвто път поема,

обръщам се към моя извор пръв –

към оня край, където съм родена,

завързал ме за пъпната си връв!...

                            Виолета ПЕТРОВА